Може ли залесяването наистина да охлади планетата и къде трябва да се засаждат дърветата
Засаждането на дървета в голям мащаб често се представя като основно решение за борба с глобалното затопляне. Въпреки това, неговото реално въздействие върху температурите остава слабо разбрано и силно зависи от избраните места. Скорошно изследване разкрива, че залесяването наистина може да охлади Земята, но с много различни резултати в зависимост от регионите и прилаганите стратегии.
Горите влияят на климата по два начина. От една страна, те поглъщат въглеродния диоксид, което намалява неговото натрупване в атмосферата и охлажда планетата. От друга страна, те променят локалната среда, като изменят отразяването на слънчевата светлина, изпарението на водата и шероховатостта на повърхността. В тропическите зони дърветата насърчават изпарението и създават облаци, които отразяват слънчевата светлина, което понижава температурите. В студените региони като Сибир или Канада, тъмните гори поглъщат повече топлина от заснежените повърхности или ливадите, което може локално да затопли атмосферата.
Три сценария за залесяване бяха сравнени с помощта на напреднали климатични модели. Първият предвижда мащабно залесяване на близо 900 милиона хектара, предимно в умерените и бореални зони. Вторият се концентрира върху тропическите региони, докато третият, по-скромен, обхваща около 440 милиона хектара. Резултатите показват, че всички тези сценарии водят до глобално охлаждане, но с изразени различия. Тропическият сценарий, макар и по-ограничен, предлага почти толкова ефективно охлаждане, колкото и най-амбициозният, тъй като избягва ефектите на затопляне, наблюдавани на високи географски ширини.
На локално ниво залесяването явно охлажда тропиците, като увеличава влажността и облачната покривка. В Амазония, Централна Африка и Югоизточна Азия температурите спадат благодаря на сянката и увеличената евапотранспирация. От друга страна, в бореалните зони заменянето на сняг и тревисти площи с гори затемнява почвата и задържа повече топлина, неутрализирайки част от ползите, свързани с поглъщането на въглерод.
Друго важно явление е отдалеченото влияние на горите. Например, залесяването в Европа или Северна Америка може да промени атмосферните и океанските течения, засягайки температурите в отдалечени региони. Така неправилно разположени проекти дори могат да влошат затоплянето другаде, особено като засилват вълни на горещина или нарушават режимите на валежи.
Изследването подчертава, че местоположението на новите гори е толкова важно, колкото и тяхната площ. Целевото залесяване в тропическите и субтропическите зони максимизира климатичните ползи, докато засаждането на дървета в полярните или умерените региони понякога може да даде обратен ефект. Климатичните политики трябва да вземат предвид тези сложни динамики, за да оптимизират въздействието на проектите за залесяване.
Накрая, дори в най-добрия случай, залесяването може да намали глобалната температура само с няколко десети от градус до 2100 г. Това все още е недостатъчно, за да се постигнат целите на Парижкото споразумение без драстично намаляване на емисиите на парникови газове. Горите играят съществена роля, но не могат да заменят амбициозен енергиен преход.
Crédits et attributions
Source principale
DOI : https://doi.org/10.1038/s43247-026-03331-3
Titre : Reforestation scenarios shape global and regional temperature outcomes
Revue : Communications Earth & Environment
Éditeur : Springer Science and Business Media LLC
Auteurs : Nora L. S. Fahrenbach; Steven J. De Hertog; Felix Jäger; Peter J. Lawrence; Robert C. Jnglin Wills